Още в самото начало трябва да кажем, че причините за успешна ин витро процедура или неуспешна ин витро процедура наистина могат да бъдат много при това дори има и случаи, когато медицината и науката не могат да намерят отговорите. Въпреки това натрупаният опит и научно знание, ни позволява в много голяма степен да дефинираме най-важните неща за една успешна ин витро процедура. Респективно това позволява да определим и основните причини за неуспех.

Откъде се започва

Важно е да уточним, че анализирайки причините за неуспех всъщност ние определяме и формулата за това как една процедура може да достигне до желан завършек. По отношение на причините за неуспех. Те може да се разделят на 2 групи – обективни и субективни.

Към първата група обективни спадат проблемите при самите пациенти. Един от основните проблеми за неуспешна ин витро процедура е генетичният. Както при жената, така и мъжът, може да има генетична предиспозиция, която да доведе до нисък процент на успеваемост. За щастие рискът при всеки от нас е 6 на 1000 – под 1%, но той за съжаление съществува.

Какво може да се направи

Медицината е разработила различни методи, с които да се опитаме предварително да установим генетичната компонента. Един от тях е Кариотипа, който се състои във взимане на кръв от вената и установяване на сериозни генетични отклонения, които имат отношение към безплодието. Друг тест е SAT тест или спермална амиоплодия тест. Той се прилага при мъжа и чрез така наречената фиш технология се търсят сперматозоиди с неправилен генетичен код.

За съжаление тези тестове не обхващат цялата група от патология, която е свързана с генетиката, и при тези случаи, когато имаме съмнения за пациент с генетична компонента, се прилага преимплантационната генетична диагностика или селекция на създадените вече ембриони след ин витро процедурата. Чрез този метод ние установяваме генетични отклонения, които са свързани с липса на имплантация при жената или въобще с неправилно развитие на ембрионите и високия риск от спонтанни аборти при жената.

Друга група проблеми

Друга група причини за ниска успеваемост чрез ин витро технологиите са възрастта при двамата партньори. След 37-38 години при жената настъпват процеси, които водят след себе си до намаляване функцията на яйчника и влошаване качеството на отделените яйцеклетки.

При мъжа също се наблюдават такива процеси, но те са обикновено десетина години по-късно. Друга причина е хирургична интервенция при жената, която да е довела до изрязване на части от яйчниците, което да доведе след себе си до намаляване функцията на яйчника.

Ендометриозата е друго състояние като причина за неуспех. Това е едно особено състояние при жената. Страдат около 5% от жените. При нея клетките от лигавицата на матката се намират и извън нея, в яйчника, в малкия таз дори има описани случаи в белия дроб и мозъка. Това води след себе си до намаляване функцията на яйчника, влошаване качеството на отделените яйцеклетки. Респективно по-ниска успеваемост при ин витро лечението.

Не на последно място можем да включим и изместване на имплантационния прозорец при жената. Установено е, че при около ¼ от жените има изместване, което води след себе си до по-ниска успеваемост.

Важни условия за успешна ин витро процедура

Много важен компонент е яйчниковият резерв при жената. Ако възрастта на жената не отговаря на възрастта на яйчника, а именно яйчниковата възраст е по-голяма, това води след себе си до по-ранно влизане в менопауза на жената и влошаване качеството на яйцеклетките дори в по-млада възраст. Има описани случаи на жени, при които те влизат в менопауза преди 30-годишната им възраст. Другата група причини, които са в основата при неуспаха при ин витро технологиите са така наречените субективни.

Под субективни фактори визирам опитът, научните познания на специалистите, които извършват ин витро процедурата. Да започнем със самия протокол за стимулация на яйчниковите структури. Много е важно той да бъде индивидуализиран. Да се избере точния протокол при определения пациент. Като пример мога да дам, че при жени, които са с намалена функция на яйчника или яйчников резерв дългият класически протокол за стимулация не е удачен. Защото поради предварителното дълго подтискане на яйчниковите структури, яйчниковият отговор впоследствие е много труден, а това води до негативен ефект при извадените яйцеклетки. Комбинацията от медикаменти е важна при водене на стимулационния протокол. Той има за цел в крайна сметка да се извадят оптимален брой яйцеклетки, а това е между 10 и 15. И най-вече да има позитивен ефект върху качествотото на извадените яйцеклетки.

Ембриологичната част в ин витро процедурата

Следващата фаза в ин витро процедурите е ембриологичната част. Тук много важен елемент са опитът на ембриолозите, обурудването на лабораторията и средите за отглеждане на ембрионите. Те имат ключово място за крайния резултат в самата ин витро технология. От значение също така е така нареченият ембриотрансфер. Това е връщането на ембрионите в маточната лигавица. И тук опитът на репродуктивния специалист е много важен. Ембриотрансферът трябва да бъде атравматичен! Пациентът не трябва да усеща влизането на този малък финен катетър. Трансферът трябва да бъде извършен бързо, за да може лесно маточната лигавица да приеме ембриона и маточното тяло или матката да не контрахира. Това е важно и защото матката е доста чувствителна при тези манипулации. Важен момент е и последната фаза. А тя е поддържане на маточната лигавица и използване на специфични медикаменти, които да олеснят имплантацията и респективно развитието на бременността.

За всеки, който има желние за личен коментар, съм на линия в моя Linkedin профил или се свържете с клиниката на нашата страница с контакти.