Статия във в. "Дневник"

на .

д-р Владимиров

На 14.01.2010 г. вестник "Дневник" публикува интервю с д-р Владимиров:

Д-р Явор Владимиров - "татко" на стотици бебета

Виждали ли сте как се "прави" бебе в епруветка? Уверявам ви, че преживяването е изключително интересно, граничи с фантастиката и никога не се забравя. Изкуственото оплождане чрез ин витро процедура се извършва в лаборатория, под микроскоп при 400 пъти увеличение. Със спринцовка (пипета), чието връхче е невидимо с просто око - едва 7 микрона, се пробива мембраната на яйцеклетката, извадена предварително от бъдещата майка, и в нея се вкарва сперматозоидът.

След това клетката започва да се дели - на две, на четири... И чудото е станало - животът се е зародил. В тази капчица течност вече го има Човека, гените на родителите са определили цвета на очите му, характера му, а оттам в някаква степен и съдбата му. Ако всичко върви добре, този бъдещ Човек ще се роди, ще расте, ще се радва, ще обича, ще страда. Не е ли невероятно!

Това наистина вълнуващо събитие за непосветените за д-р Явор Владимиров е ежедневие. Той е медицински директор на Центъра за репродуктивна медицина и оплождане ин витро "София" и като акушер-гинеколог точно това му е работата - да помага на бездетните семейства да се сдобият с жадуваното от тях бебе. Според него обаче нещата с "правенето" на наследника не стоят точно така.

"Това е икси процедура - един от многото методи на ин витро, но оплождането е само първата стъпка, охлажда ентусиазма ми той. След това ембрионът трябва да се развие и ако има потенциал, ако е генетично нормално структуриран, да се имплантира в маточното тяло. Оттук нататък зародишът и бременността вървят по всички правила на естественото забременяване. Проблемът е, че винаги съществува риск нещо да се обърка. Затова и не всички опити са успешни и невинаги завършват с бебе", разяснява лекарят.

Моментът, който дори не може да се опише

Но надеждата в бездетните семейства остава. Тя е тази, която всеки ден довежда пред кабинета на гинеколога десетки жени. И започват прегледите, манипулациите, организацията на дейността, решаването на текущите проблеми, някои от които са свързани със спешни действия. И това продължава цялата седмица от сутрин до вечер, а понякога и в събота или неделя. Уморително е, разбира се, но носи и радост. За д-р Владимиров най-прекрасният момент е, когато родителите се обадят по телефона, че се е родило дете или пък направо го доведат в клиниката.

"Това е един момент, който не може да се опише - на удовлетвореност, на благодарност, когато видиш, че трудът ти се е реализирал в едно малко, невинно създание", пояснява той. Бебетата на екипа на д-р Владимиров са стотици, а може да са дори хиляда. За медиците в случая не е важна статистиката, а професионалното изпълнение на задълженията и коректността към пациентите, за да оправдаят гласуваното доверие.

Д-р Явор Владимиров е роден на 11 май 1964 г. в София. Завършил е гимназия в Берковица, а след това и Медицинския университет в столицата. Още в трети курс решава, че иска да се занимава с ин витро, и затова специализира акушерство и гинекология. Веднага след като завършва, започва работа в клиниката на доц. Атанас Щерев, а от 1999 г. вече сформира и свой екип. Никога не престава да се усъвършенства. Има множество специализации в Израел, Холандия, Германия, Италия. Защитава дисертация на тема "Оценка на яйчниковия резерв", с която става доктор на науките.

Има над 30 научни доклада и публикации в страната и чужбина. Член е на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE), преподавател е в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Обяснява, че заедно с колегите си са успели да лансират за първи път в България множество съвременни методики. Тяхно е първото родено бебе от ин витро матурация - малката Даная. При този метод не се използват скъпите хормони, при което цената на ин витро процедурата пада наполовина. Освен това манипулациите са много по-безопасни за жените. "За мен беше чест, когато ме поканиха като лектор на първия конгрес по ин витро матурация в Европа преди две години, защото това беше признание и за България", казва д-р Владимиров.

Гинекологът е убеден, че ин витро дейността у нас се развива бързо, защото средата е много конкурентна и това кара екипите да инвестират не само в оборудване, но и в квалификация на лекарите. Въпреки това има още какво да се желае. Проблемът е, че в България все още няма точна статистика колко бебета са родени по този начин. Не е ясно и каква е успеваемостта на метода, защото не е въведена обективна система за отчитането й. Положително е, че вече втора година се отделят по 20 млн. лв. за ин витро. Чрез тях ще могат да се извършат 4 хил. процедури и да се родят между 800 и 1000 бебета.

Освен това не трябва да се пропуска факта, че това са желани деца, които няма да отидат в домовете за сираци, а ще бъдат отгледани с много любов и внимание. Не трябва да се пренебрегва и социалният проблем на тези семейства, който е много сериозен и ги превръща в потиснати хора. Затова екипът на клиниката осъществява и благотворителна дейност, като помага на семейства, които нямат финансова възможност, а искат да имат дете.

За зрелостта на обществото

Д-р Владимиров споделя, че в света има положителен опит, който бихме могли да следваме. Израел например е водеща страна в тази дейност. Там лечението на стерилитета е държавна политика и правителството финансира до две раждания, което означава, че една жена може да направи 10, дори 15 ин витро опита. В Европа пък е прието държавата да финансира между 3 и 6 опита. В България миналата година беше решено да се покриват до 3 опита, което все пак е постижение.

"Мога със задоволство да кажа, че аз бях в ръководството на Българската асоциация по стерилитет и съм много щастлив, че успяхме да лансираме проблема в обществото, да се заговори за него и така да извоюваме това финансиране. Заедно с неправителствените организации "Зачатие" и "Искам бебе" накарахме политиците да обърнат внимание на тези хора", гордее се днес д-р Владимиров. Според него сентенцията, че за зрелостта на обществото може да се съди по отношението към децата, би трябвало да се перифразира - по отношението към неродените деца. Това е по-точно.

Попитах д-р Владимиров как релаксира и, изглежда, този въпрос го затрудни най-много. Все пак намери отговор. "Най-добре си почивам със семейството, но за съжаление рядко намирам време за това", призна той. Колкото и парадоксално да звучи, оказа се, че човекът който помага за създаването на много бебета, има само едно дете - Мартин. Просто така се получи, усмихва се извинително той. И разказва, че синът му е на 11 години и в последно време се вълнува най-много от глобалното затопляне. Затова двамата често търсят заедно информация по темата в интернет.

"Радвам се, че Марти има страхотен хъс и с каквото и да се занимава, винаги се стреми да е пръв, а когато човек се бори, побеждава, макар и невинаги", смята бащата. Колкото до съпругата, д-р Десислава Тачева, с нея работят заедно - тя е шеф на лабораторията в клиниката, и както в професията, така и в живота се допълват доста добре. Жена ми е по-емоционална, а аз съм по-рационален и така балансът се постига, смее се д-р Владимиров.

На път в пространството и времето

Въпреки голямата ангажираност лекарят все пак признава, че има една голяма мечта и трябва да намери време, за да я изпълни. А тя е да обиколи земното кълбо. "Всяка държава има своята уникалност - като започнем от най-развитите цивилизации и страни, огромните градове в САЩ или Европа и стигнем до най-безлюдните кътчета, всичко е толкова различно, но има своята красота и стойност. Целта е да се докосна до тази уникалност", подчертава той.

Засега е изпълнена само част от тази програма - посетени са повечето страни в Европа, някои в Северна Америка и Африка. Много е трудно обаче да се каже къде е най-интересно. Според д-р Владимиров пътуването в пространството е пътуване и във времето.

Масаите в Кения например са 2 хил. години назад и като погледне човек тази цивилизация, колко е далече от Европа, в един момент му става малко горчиво. "Когато видиш условията, при които живеят хората, си задаваш много въпроси и получаваш тръпчив вкус. Усещането не е много приятно, но пък човек трябва да види и такива неща", философски обобщава лекарят.

За него уникалността на човешкия род е именно в това различие, защото, ако всички хора са еднакви, няма да е интересно. Пътуването обогатява човек и разширява кръгозора му, а това неминуемо се отразява и на професионалната му изява, смята лекарят. За тази година предвижда да посети с колегите си Рим, а личният му проект са скандинавските държави. И така стъпка по стъпка до осъществяването на мечтата.

Статията на страницата на вестинкa тук.