Когато искаме да разберем точно какво е in vitro, първо трябва да говорим за безплодие. И в този контекст трябва да подчертаем, че през последните години основният метод за лечение на безплодието са in vitro технологиите. На заден план останаха лапароскопиите и пластиката на маточните тръби.

Методът инвитро във времето е един от най-бурно развиващите се методи въобще в медицината. В раммките на 5-10 години се въвеждат нови и нови техники, които подобряват успеваемостта на метода. Което дава възможност да повишим и качеството на лечение и респективно да имаме по-висок процент бременности и раждания. Класически инвитро метод, който обикновено визираме, като казваме „инвитро“ е събиране на сперматозоиди и яйцеклетки, при което сперматозоидите сами оплождат яйцеклетките.

Началото на in vitro

Първото родено бебе чрез инвитро оплождане е през 1978 г. от Едуардс и Стептоу именно на базата на събиране на сперматозоидите и яйцеклетките. През 1993 г. Вече е въведена ИКСИ процедурата, а именнно инжектиране във всяка извадена озряла яйцеклетка по един нормален сперматозоид, това се осъществява чрез микроманипулационни техники. Микроманипулатор при увеличение 400 пъти се взима сперматозоид и той бива инжектиран в яйцеклетката.

Първоначално методът е лансиран при случаите, когато има много тежки форми на отклонения при мъжа. Казано иначе – намират се единични сперматозоиди в еякулата. В последните години обаче този метод се разшири. Важна индикация е, че дори има клиники, в които той е основен метод за оплождане. Тоест те дори не преминават към инвитро лечение чрез класическото събиране на сперматозиди и яйцеклетки.

Моето мнение е, че ако си има възможност да се прави класическо инвитро по-добре да се премине към него, защото по-доброто е яйцеклетката сама да си избере сперматозоида, отколкото ембриологът да избере в лабораторни условия сперматозоида. Дори има проучвания, които установяват, че успеваемостта е по-висока при класическо инвитро в сравнение с икси процедура. Това е в случай, че параметрите при мъжа са нормални или имат леко отклонение.

Най-новите техники при in vitro

Преминавайки в исторически план в началото вече на новото хилядолетие вече говорим нови техники и особено развитие на генетичните техники навлизат много бурно в лечебния процес чрез инвитро технологии. Това са преимплантационната генетична диагностика. Чрез нея се установява дали генетичният код в ембриона е нормален. Освен това в ембрионите, в които има отклонения се установява точно какви са те, за да може да се разбере повече за възможните препиятствия пред развитието на нормална бременност.

Това респективно помага само нормалните ембриони да бъдат върнати в маточното тяло. Понякога се установява от 10 ембриона, създадени чрез инвитро, че нито един не е с нормален генетичен код. Това може да даде обяснение защо не се случва бременност или се случва бременност със спонтанни аборти на ранна фаза. Преимплантационната генетична диагностика има най-вече диагностична стойност – ние не можем да въздействаме върху самите ембриони, но за нас е важно да установим проблема, за да не се преминава към последваща процедура инвитро и ако имаме генетичен проблем да бъде ранно диагностициран и да се премине към друга техника на лечение.

Последни нововъведения

2012 година беше въведен и тестът за имплантационен прозоерц ЕРА, който е пак вид генетичен тест, чрез който ние установяваме така наречения „имплантационен прозорец“. Тоест се изследва функцията на 238 гена в ендометрума, в лигавицата на матката, които отговарят за правилното сформиране на лигавицата и установяваме дали моментът, който е избран от нас да върнем ембрионите е подходящият.

Във времето беше установено, че около ¼ от случаите имат изместване на имплантационния прозорец. Това води след себе си до невъзможно забременяване, ако върнем в неправилния момент ембрионите независимо от качеството на ембрионите. Тук бих желал да се спра на някои компоненти от самото in vitro лечение.

Етапи в in vitro процедурата

То се разделя на две основни фази – едната фаза това е подготовката за самата инвитро процедура. Тоест в предходния цикъл се правят определени изследвания и когато настъпи менструацията при жената от втория или третия ден на цикъла се започва така наречената стимулация. Тя е средно 10-12 дни подкожни инжекции всеки ден. През няколко дни се наблюдава на ултразвук динамиката на растежа на фоликулите. Взима се кръв за хормони, за да се контролира процесът. Когато фоликулите и хормоните достигнат определени параметри, се прави така наречената фоликулярна пункция. А именно изваждане на яйцеклетките. Това се осъществява под упойка, защото процедурата е болезнена. Целият този процес на водене на стимулация и фоликулярна пункция се осъществява от специалиста.

Втората фаза това е ембриологичната, която следва оплождане на яйцеклетките, развитието на ембрионите в различни фази. Съвременният подход е изчакване на развитие на ембрионите до фаза „бластоцист“. Това е известният 5 или 6-ти ден. Като в тази фаза може да бъдат установени и някои проблеми като неправилно развитие на ембрионите или спиране на развитие на ембрионите, а ако имаме нормлани ембриони, респективно те биват върнати в маточното тяло (ембриотрансфер) или биват замразени.

За всеки, който има желние за личен коментар, съм на линия в моя Linkedin профил или се свържете с клиниката на нашата страница с контакти.