Въведение
Контролираната овариална стимулация (КОС) е основен компонент на асистираните репродуктивни технологии (ART). Изборът на протокол зависи от множество фактори, включително медицинската история на пациентката и предпочитанията на лекаря. Настоящото проучване анализира два популярни протокола – антагонист и PPOS, акцентирайки върху тяхната динамика и ефективност.
Методология
В проучването участват 54 жени, разпределени в две групи:
- Антагонист протокол (n=25): Характеризира се с бърз и кратък стимулационен период, използващ антагонисти за предотвратяване на преждевременна овулация.
- PPOS протокол (n=29): Включва прогестиново потискане на овулацията.
Пациентките ежедневно измерват естрон-3-глукуронид (E1-3G) в урината, като същевременно стимулацията се проследява чрез стандартни лабораторни и ултразвукови методи.
Ключови резултати
- Скорост на нарастване на E1-3G:
- Антагонист протокол: Динамиката на нарастване е с дневни увеличения между 14% и 79%.
- PPOS протокол: Динамиката на нарастване е с дневни увеличения между 28% и 79%.
- Честота на странични ефекти:
- При PPOS се наблюдават по-малко хормонални колебания и по-добра поносимост от пациентите.
- Ефективност:
- И двата протокола са ефективни при различните групи пациентките.
Практическо приложение
Сравнителният анализ подчертава, че двата протокола са подходящи за използване на E1-3G в контрола на яйчниковата стимулация.
Заключение
И двата протокола предлагат уникални предимства, които могат да се използват в зависимост от специфичния случай. Използването на E1-3G в контрола на стимулацията дава възможност за чувствително намаляване посещенията в клиниките, респективно намаляване на директните и индиректни разходи при лечение на безплодие чрез инвитро технологии.
