Женско безплодие

Диагностика безплодие при жената

Диагностика на безплодие у жената

Нарушение в овулацията

Норма: Менструалният цикъл е период от време, започващ с настъпване на менструация и завършващ с идване на следващата. Най-често продължителността на цикъла е 28 дни, но интервал от 21 до 35 дни също се приема за нормален. В този период женската репродуктивна система претърпява различни ендокринни и морфологични промени.

Менструалният цикъл условно се разделя на три фази:

      • Фоликуларна фаза: яйцеклетката претърпява развитие и зреене преди подготовката за оплождане. Тя, заедно с обграждащите я клетки и течност, образуват малка киста, наричана фоликул. Основните хормони, които се продуцират в тази фаза, са естрогените, предизвикващи нарастване на маточната лигавица (ендометриум).
      • Овулаторна фаза: свързва се с руптуриране (спукване) на фоликула и отделяне на яйцеклетката.
      • Лутеална фаза: след овулацията, клетките, обграждащи яйцеклетката, претърпяват промяна и формират структура, наречена жълто тяло (corpus luteum). То е с различни размери и секретира прогестерон, който променя ендометриума и го подготвя за имплантацията на ембриона. Продължителността на тази фаза обикновено е 12-14 дни.

Отклонения: Липсата на менструация (amenorrhea) или нередовната менструация водят най-често до липса на овулация. Други нарушения в овулацията са LUF синдром (неруптурирал фоликул след индуциране на овулация от ендокринната система) и недостатъчност на жълтото тяло.

Тестове:

      • определяне на базалната температура на тялото;
      • определяне на овулацията чрез уринарен тест;
      • ултразвуково проследяване (фоликулометрия)
      • динамично определяне на хормоналния баланс чрез кръвни изследвания.

Лечение: Медикаментозно или оперативно лечение с цел възстановяване нормалния процес на овулация. При неуспех се прилага специфично лечение, чрез:

      • заместване, покачване, или намаляване отделянето на гонадотропин-релизинг хормон (GnRH);
      • заместване и покачване отделянето на фоликулостимулиращ (FSH) и лутеинизиращ (LH) хормон;
      • заместване и покачване на серумните нива на прогестерона по време на лутеалната фаза;
      • при намалени яйчникови резерви или ранно отпадане на яйчниковата функция се прилага програма за лечение чрез оплождане ин витро с дарителски яйцеклетки.

Цервикални фактори

Норма: При нормалния овулаторен менструален цикъл, естрогените, синтезирани от т.н. гранулозни клетки, увеличават количеството на цервикалния мукус и променят неговата характеристика. Това позволява на сперматозоидите лесно да се движат и да навлязат в репродуктивния тракт на жената.

Отклонения: Върху качеството на цервикалния мукус оказват въздействие вродени дефекти на маточната шийка, лечение на маточната шийка в следствие на абнормални резултати при РАР тест (крио лечение, лазерно лечение, конизацио) и прилагане на специфични медикаменти.

Тестове:

      • Пост-коиталният тест (РСТ) оценява взаимодействието между цервикалния мукус и семенната течност след извършен полов акт. При този тест се изолира цервикален мукус от цервикалния канал и се оценява под микроскопско наблюдение.
      • рН на цервикалния мукус е важен фактор за преживяемостта на сперматозоидите. Ниските рН стойности не позволяват на сперматозоидите да преминат тази първа физиологична преграда в женската репродуктивна система.

Лечение: Прилагат се различни хормонални и нехормонални методи:

      • Заобикаляне на цервикалния мукус чрез вътрематочна инсеминация;
      • Консервативно лечение, чрез прекратяване на досега прилаганите медикаменти и прилагане на други такива. Например: заместване на СС (clomiphenе citrate) с aromatase inhibitor при индукция на овулацията.

Маточно тяло

Норма: Нормалната маточна кухина създава условия за имплантация (захващане) на развиващия се ембрион. Маточната лигавица (ендометриум) се променя под въздействието на естрогените и прогестерона и се подготвя за приемане на развиващия се нов организъм.

Отклонения: Нормалнотото развитие на ендометриума се възпрепятства от нарушение в овулацията или от прилагането на някои медикаменти. Вродените анатомични аномалии, свързани с маточното тяло или маточната кухина, също могат да попречат за нормалната имплантация на ембриона. Други негативни фактори са вътрематочни сраствания от предходни оперативни процедури или туморни формации, произхождащи от маточната лигавица или маточното тяло.

Тестове:

Хистеросалпингография (HSG), хидротубация под ултразвуков контрол (сонохистерография) и хистероскопия.

Лечение:

      • Промяна на типа медикаменти, прилаган за индукция на овулацията, или използване на допълнителна хормонална терапия, което може да подобри неадекватното развитие на ендометриума;
      • Оперативно лечение на анатомичните дефекти и патологичните промени в ендометриума и маточното тяло.

Тубарен фактор

Норма: Основната функция на маточните тръби е да транспортират оплодената яйцеклетка до маточното тяло.

Отклонения: До безплодие водят фактори, които възпрепятстват “захващането” на яйцеклетката от тръбата, достигането на сперматозоидите до нея или транспорта на оплодената яйцеклетка до маточната кухина.

Тестове: Хистеросалпингография (HSG), хидротубация под ултразвуков контрол (сонохистерография), лапароскопия или лапаротомия.

Лечение:

      • Оперативно лечение – при наличие на неголеми сраствания в дисталния край на маточните тръби
      • За последните 25 години, като основно лечение при тубарен фактор на безплодието се наложи оплождането ин-витро (IVF).

Перитонеални фактори:

Норма: Перитонеалната кухина е област от човешкото тяло, където се намират органите от храносмилателната и половата системи. Тя създава средата, в която нормално се развиват яйцеклетките, където протича взаимодействието между маточните тръби и яйчника, водещо до навлизането на яйцеклетката в маточната тръба и оплождането й от сперматозоидите.

Отклонения: Фактори, които могат да причинят безплодие:

      • Наличие на сраствания, получени след оперативна намеса;
      • Наличие на сраствания в следствие на предходен възпалителен процес в малкия таз;
      • Ендометриоза (наличие на клетки от маточната лигавица извън нормалното им място в маточната кухина) – може да доведе до сраствания, които да възпрепятстват взаимодействието между яйчника и маточните тръби. Ендометриозата може да е причина за безплодие, независимо от наличието на проходимост на маточните тръби, което е в следствие на отделянето на специфични локални фактори на възпалението от ендометриозните огнища.

Тестове: Основен метод за диагностика е лапароскопията.

Лечение:

    • Оперативно – за премахване на предизвиканите от ендометриозата сраствания;
    • Комбинирано – оперативно и медикаментозно лечение;
    • IVF лечението е метод на избор, когато предходните техники са неуспешни.