Асистирани репродуктивни технологии
Асистираните репродуктивни технологии обединяват медицински методи за подпомагане на зачеването, които дават шанс за раждане на дете при двойки с репродуктивни проблеми.
Какво е асистирана репродукция?
Явлението асистирана репродукция е едно от медицинските чудеса на съвременния глобален свят. Тази бурно развиваща се през последните десетилетия медицинска специалност дава възможност на брачни двойки с различни по вид и тежест соматични проблеми да се сдобият с наследници.
Как започва всичко?
Първите данни за провеждане на изкуствена инсеминация при човек датират от 1790г. Джон Хънтър, наречен „основателят на медицинската хирургия”, прилага инсеминацията на пациент с тежка хипоспадия, като го съветва да събира спермата отделена при коитус в загрята спринцовка и я аплицира във влагалището на жената.
В средата на 1800г., Дж. Марион Симс открива посткоиталния тест и провежда 55 инсеминации. През 1899г. в Русия се разработват и описват първите практически методи за изкуствено оплождане на човек от Иля Иванович Иванов, който въпреки че изучава изкуствено осеменяване при домашни животни, кучета, зайци и птици, е първият който разработва методът използван днес в хуманната медицина.
В продължение на много години партньорската инсеминация се използва единствено в случаите на физическа и психологическа сексуална дисфункция, като ретроградна еякулация, вагинизъм, хипоспадия и импотентност. Успоредно с прогресивното равитие на методите, започват да се въвеждат и донорските инсеминации, които бързо стават рутинни процедури за лечение на стерилитет при мъже с Азоозпермия и тежка Олигоастенозооспермия.
Началото на новите технологии
През 1953 г. е първата успешна бременност от инсеминация със замразена семенна течност. Поставя се началото на нова ера в асистираната репродукция. Успоредно с развитието на науката, откриването на нови техники за обработка на сперматозоиди и подобряване успеваемостта на процедурите, се търсят начини за лечение на стерилитет при жени без функциониращи фалопиеви тръби. За оплождане на яйцеклетката от сперматозоида ин виво или чрез инсеминация е необходимо поне една от фалопиевите тръби да е проходима. В миналото много жени с тубарен стерилитет са прибягвали до репаративна хирургия, с цел възстановяване на тубарната функция. За съжаление, често тези операции са неуспешни. Това налага разработването на метод, позволяващ оплождане на яйцеклетката извън тялото на жената.
В края на 1970 г. Лесли Браун, пациент с девет години първичен стерилитет, се обръща към Патрик Стептоу и Робърт Едуардс в Oldham General Hospital в Англия. По това време оплождането на яйцеклетки извън човешкото тяло, процес, известен като ин витро оплождане (IVF), се счита за напълно експериментален, водещ само до аборти и една неуспешна извънматочна бременност. Без да се използват медикаменти за стимулиране на яйчниците, Лесли Браун претърпява лапароскопска пункция, добива се една яйцеклетка, която се опложда в лаборатория, а по-късно се трансферира обратно в матката.
Трансферът на ембриона се превръща в първото раждане на живо дете от IVF – Луиз Браун, родена през юли 1978 г. Този невероятен успех дава надежда на хилядите бездетни двойки по света. Всяка изминала година и всяка извършена процедура допринасят за усъвършенстване на технологиите и постигане на повече бременности. От тогава редица постижения в клиничната медицина и фундаменталната наука дават възможност на все повече двойки с репродуктивни проблеми да имат деца.
Въвежда се контролираната овариална хиперстимулация с цел увеличаване броя на добитите яйцеклетки. Февруари 1984г. се ражда първото бебе от донорска яйцеклетка, а месец по-късно – първото бебе от замразен ембрион. През 1992г. въвеждането на ICSI – интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид директно в яйцеклетката, представлява огромен технологичен напредък при АРТ. Това дава възможност за лечение на двойки с тежък мъжки фактор. През 1997 г. са родени и първите бебета от замразени яйцеклетки.
Бумът на иновациите
Постепенното въвеждане на нови техники – TESA, PESE, замразяване на яйчникова тъкан, IMSI, TimeLapse, PGD неминуемо увеличават успеха на процедурите. Продължаващото търсене на нови методи за лечение на безплодието и запазване на фертилния потенциал на определени групи пациенти правят темата за асистирана репродукция една от най-интересните в областта на медицината. Към днешна дата повече от 6 милиона бебета в световен мащаб са заченати и родени чрез асистирани репродуктивни технологии.
Често Задавани Въпроси
Често Задавани Въпроси
Колко ембриона могат да бъдат трансферирани?
Броят зависи от възрастта и медицинските показатели:
- При жени до 35 г. обикновено се връща 1 ембрион (селективен трансфер);
- При по-висока възраст или неуспешни опити – до 2 ембриона.
Целта е да се минимизира рискът от многоплодна бременност.
Какво влияе на шансовете за успех?
Фактори, които влияят са: възраст на жената, яйчников резерв, хормонален баланс, качество на сперматозоидите, начин на живот (тегло, тютюнопушене, стрес), налични медицински състояния (ендометриоза, автоимунни заболявания и др.)
Защо понякога яйцеклетките се разделят между инвитро и ИКСИ?
Разделянето на яйцеклетките между класическо инвитро оплождане (IVF) и интрацитоплазмена инжекция на сперматозоид (ICSI) се прави с цел да се постигне максимално добър резултат с наличните яйцеклетки и сперматозоиди, като се използва индивидуален и балансиран подход към всяка двойка. Показания:
- Спермата е с гранични показатели - когато показателите на еякулата не са категорично добри, но не и тежко увредени, се прилага комбиниран подход – част от яйцеклетките се оплождат по естествен път (IVF), а друга част с ИКСИ. Това повишава вероятността за успешно оплождане.
- Предходен неуспешен опит с класическо инвитро. Ако при предишна процедура е наблюдавана липса на оплождане, се разделят яйцеклетките, за да се избегне повторен неуспех.
- Диагностичен подход към оплождащия капацитет на сперматозоидите. Разделянето позволява да се оцени способността на сперматозоидите да оплождат яйцеклетки самостоятелно. Това подпомага избора на най-подходящия метод в бъдещи опити.
Какви изследвания са необходими преди започване на процедурата?
Необходимите изследвания включват:
- Спермограма на партньора и ако се налага допълни специализирани тестове;
- Хормонален профил;
- Изследване за яйчников резерв;
- Изследване за инфекции;
- Генетични изследвания (ако има показания);
- Кръвна картина, биохимия и др.
Необходимо ли е хормонално лечение при инвитро процедурата (IVF)?
Не, но хормоналното лечение значително подобрява шансовете за постигане на бременност. IVF може да се извърши на "спонтанен цикъл", т.е. собствен цикъл на жената. При спонтанния цикъл съществува известен риск да не извадим яйцеклетка или тя да не се оплоди, или да се раздели. С хормоналната терапия има по-голям шанс да се аспирират оптимален брой яйцеклетки, годни за оплождане и образуване на здрави ембриони.